Да  направя страницата "cancer sucks" във фейсбук беше едно от малките, но изключително важни неща за мен, направих го от лични подбуди. Там споделям истории, на болни от рак деца и хора, които търсят помощ. Целта ми не е събиране на средства. Не. За съжаление страницата няма много харесвания, за разлика от други страници с откровено глуповато съдържание. За себе си съм решила да помагам на всеки, който има нужда, дори с малко. Тези хора са бойци. Битката им е много трудна. Много болезнена. Тази болест е присъда. Лечението е трудно. Изллючително скъпо и с ужасяващи странични ефекти. За семействата им битката също е много трудна. Понякога живеем един живот, в който няма нищо.лошо...харчим толкова пари за дрехи,коли,часовници,бижута,излизания, и като видим подобна история...си мислим, че това не може да се случи на нас. Може. Затова дори когато нямаме възможности, хубаво е да помислим и за някой друг, не само за себе си. Не си пропагандирам страницата. Не събирам лайкове. Нито средства. Страници много. Но за себе си, аз знам че не оставам безучастна в борбата с рака. Това е моя начин. Стига с този егоизъм. Да помогнеш на някой, не е нещо кой знае какво, за нас, но за някого може да е от огромно значение. 
Нека търсим светлината в живота си, дори ако това е лъч надежда, за някой друг!